7.1. Описание на експерименталния дизайн
Голяма част от научните изследвания в областта на физическото възпитание са свързани с експериментиране на нови средства и методи за въздействие, които да оказват благоприятен ефект върху физическото развитие и дееспособност на подрастващите. Най-често използваният експериментален дизайн включва формирането на две групи – експериментална (с която се прилага новото въздействие) и контролна (която прилага традиционни методи на въздействие). Състоянието на признаците, върху които се въздейства се измерва два пъти – в началото на прилагане на методиките (І изследване) и след определен период от време, който изследователят счита че е необходим, за да се доловят настъпилите промени (ІІ изследване).
Обработката на данните би следвало да реши следните познавателни задачи:
1. Да се установи ефектът от прилаганите въздействия във всяка от групите (схема 7.1). За ефекта на новото въздействие се съди от прираста на резултатите (в абсолютни или относителни единици) в експерименталната група (сравнение І) и неговата статистическа значимост. По аналогичен начин може да се проследят промените, настъпили в контролната група (сравнение ІІ).
Схема 7.1
2. Да се сравни ефективността на въздействията, прилагани от експерименталната и контролната група. За целта се осъществяват следните сравнения (схема 7.2):
Схема 7.2
7.2. Статистически показатели, прилагани при обработка на данните
Развитието на показателите се описва с показателите абсолютен (d) и относителен прираст (d%):
· Абсолютен прираст - . Той се изразява в мерните единици на променливата величина и показва с колко и в каква посока се е променила средната стойност на съответната група. Не е подходящ за сравнения на резултати в тестове, изразени в различни мерни единици или които имат различна средна стойност.
· Относителен прираст – . Той се изразява в проценти, което дава възможност да се прави сравнение на развитието на показатели, изразени в различни мерни единици.
Статистическата значимост на прираста (сравнение І и ІІ) се проверява с подходящ критерий за сравняване на средни стойности за зависими извадки. В случай, че признаците са количествени и имат нормално разпределение се ползва t-критерият на Стюдънт за зависими извадки, в противен случай – с Т-критерия на Уилкоксън. И в двата случая, по равнището на достигнатата гаранционна вероятност (Р%) се взема решение за достоверността на прираста. Ако Р(%)≥95% се приема, че той е статистически значим и констатираните в извадките промени се дължат на приложените въздействия.
Статистическата значимост на разликите между експериментална и контролна група (сравнения ІІІ и ІV) се проверява с подходящ критерий за сравняване на две независими извадки. В случай, че признаците са количествени и имат нормално разпределение се ползва t-критерия на Стюдънт за независими извадки, в противен случай – с U-критерия на Ман Уитни. Вземането не решение става въз основа на достигнатата гаранционна вероятност (Р%).
Най-съществен критерий за различията в ефекта на експерименталното и контролното въздействие е сравняването на прирастите на двете групи (сравнение V), което също се осъществява с подходящ критерий за независими извадки.
В таблица 7.1 са представени резултати от обработката на данните за тест 30 м. гл.б. от файла mag_sport_2.sav. Средната стойност на експериментална група при І изследване е 6,17 сек. В хода на експеримента е реализиран прираст от -0,59 сек. (9,54%). Той е подкрепен с близка до 100% гаранционна вероятност, което недвусмислено показва положителният ефект, който има новата методика върху скоростните възможности на футболистите. В контролната група не се наблюдава развитие на бързината, защото реализираният прираст от 0,21 сек. (3,3%) е недостоверен (Р/t/=80,4%). Хипотезата за по-голяма ефективност на тренировъчните въздействия,, прилагани от ЕГ се потвърждава и от сравнението на прирастите на двете групи (de=-0,59 сек. и dk=-0,21 сек.). Разликата от 0,38 сек. е статистически значима, защото е подкрепена с гаранционна вероятност 97,8%.
� Резултати от педагогическия експеримент в тест 30 м. гл. б.
Таблица 7.1
Показател Група |
І изследване |
ІІ изследване |
d |
d % |
t |
P(t) |
||
`C1 |
S1 |
`C2 |
S2 |
|||||
Експериментална |
6,17 |
0,37 |
5,58 |
0,33 |
-0,59 |
-9,54 |
19,46 |
100,00 |
Контролна |
6,26 |
0,35 |
6,21 |
0,33 |
-0,05 |
-0.79 |
4.1 |
100.00 |
Разлика |
-0,09 |
-0,47 |
-0,54 |
|
||||
t |
0,90 |
6.74 |
16.54 |
|
||||
P/t/ |
62.90 |
100. |
100 |
|