7.1. Описание на експерименталния дизайн

               Голяма част от научните изследвания в областта на физическото възпитание са свързани с експериментиране на нови средства и методи за въздействие, които да оказват благоприятен ефект върху физическото развитие и дееспособност на подрастващите. Най-често използваният експериментален дизайн включва формирането на две групи – експериментална (с която се прилага новото въздействие) и контролна (която прилага традиционни методи на въздействие). Състоянието на  признаците, върху които се въздейства се измерва два пъти – в началото на прилагане на методиките (І изследване) и след определен период от време, който изследователят счита че е необходим, за да се доловят настъпилите промени (ІІ изследване).

            Обработката на данните би следвало да реши следните познавателни задачи:

1.      Да се установи ефектът от прилаганите въздействия във всяка от групите (схема 7.1). За ефекта  на новото въздействие се съди от прираста на резултатите (в абсолютни или относителни единици) в експерименталната група (сравнение І) и неговата статистическа значимост. По аналогичен начин може да се проследят промените, настъпили в контролната група (сравнение ІІ).

Схема 7.1

2.      Да се сравни ефективността на въздействията, прилагани от експерименталната и контролната група. За целта се осъществяват следните сравнения (схема 7.2):

• Сравнение ІІІ - Установяване на статистическата значимост на разликите между ЕГ и КГ при І изследване. В случай, че такива не съществуват, може да продължи по-нататъшното сравнение на ефективността на двете методики.
• Сравнение ІV - Установяване на статистическата значимост на разликите между двете групи при ІІ изследване и на тази база формиране на изводи за различия в ефекта на двете въздействия;

Схема 7.2

• Сравнение V - Сравняване на прираста (d_e и d_k) на резултатите на двете групи и установяване на статистическата значимост на разликите между тях. За целта в SPSS първо се изчисляват нови променливи за прираста на резултатите във всеки от тестовете (виж задача  за разучаване 2.2). След това с подходящ статистически критерий се проверява достоверността на разликите между тях.

7.2. Статистически показатели, прилагани при обработка на данните

                   Развитието на показателите се описва с показателите абсолютен (d) и относителен прираст (d%):

·        Абсолютен прираст  - . Той се изразява в мерните единици на променливата величина и показва с колко и в каква посока се е променила средната стойност на съответната група. Не е подходящ за сравнения на резултати в тестове, изразени в различни мерни единици или които имат различна средна стойност.

·        Относителен прираст – . Той се изразява в проценти, което дава възможност да се прави сравнение на развитието на показатели, изразени в различни мерни единици.

Статистическата значимост на прираста (сравнение І и ІІ) се проверява с подходящ критерий за сравняване на средни стойности за зависими извадки. В случай, че признаците са количествени и имат нормално разпределение се ползва t-критерият на Стюдънт за зависими извадки, в противен случай – с Т-критерия на Уилкоксън. И в двата случая, по равнището на достигнатата гаранционна вероятност (Р%) се взема решение за достоверността на прираста. Ако Р(%)≥95% се приема, че той е статистически значим и констатираните в извадките промени се дължат на приложените въздействия.

Статистическата значимост на разликите между експериментална и контролна група (сравнения ІІІ и ІV) се проверява с подходящ критерий за сравняване на две независими извадки. В случай, че признаците са количествени и имат нормално разпределение се ползва t-критерия на Стюдънт за независими извадки, в противен случай – с U-критерия на Ман Уитни. Вземането не решение става въз основа на достигнатата гаранционна вероятност (Р%).

Най-съществен критерий за различията в ефекта на експерименталното и контролното въздействие е сравняването на прирастите на двете групи (сравнение V), което също се осъществява с подходящ критерий за независими извадки.

В таблица 7.1 са представени резултати от обработката на данните за тест 30 м. гл.б. от файла mag_sport_2.sav. Средната стойност на експериментална група при І изследване е 6,17 сек. В хода на експеримента е реализиран прираст от -0,59 сек. (9,54%). Той е подкрепен с близка до 100% гаранционна вероятност, което недвусмислено показва положителният ефект, който има новата методика върху скоростните възможности на футболистите. В контролната група не се наблюдава развитие на бързината, защото реализираният прираст от 0,21 сек. (3,3%) е недостоверен (Р/t/=80,4%). Хипотезата за по-голяма ефективност на тренировъчните въздействия,, прилагани от ЕГ се потвърждава и от сравнението на прирастите на двете групи (d_e=-0,59 сек. и d_k=-0,21 сек.). Разликата от 0,38 сек. е статистически значима, защото е подкрепена с гаранционна вероятност 97,8%.

� Резултати от педагогическия експеримент в тест 30 м. гл. б.

Таблица 7.1